Данък "Земетресение"

Автор: Мария Съботинова
Източник: www.capital.bg

Регионалният министър Лиляна Павлова предложи задължителна застраховка за всички сгради, което противоречи на свободното право на избор

Задължителна застраховка за всички сгради, която да покрива и риска от земетресение, поиска министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Пред "Дарик радио" тя посочи, че предстои темата да бъде обсъдена на заседание на правителството. Освен застраховка сградите трябва задължително да имат и технически паспорти, от които да е ясно какво е състоянието им, смята министърът.

По закон в момента задължително е само застраховането на държавната и общинската собственост, но не и на частните имоти. "Аз смятам, че всички сгради и независимо дали са частна или държавна собственост, трябва да имат задължително застраховка", коментира Лиляна Павлова. "За колата правим и задължителната гражданска, правим си и каско, а за жилището? Нали домът е нашата крепост, трябва да се грижим за него," обясни мотивите си Павлова.

Идеята обаче изцяло противоречи на пазарната логика - опазването на личното имущество не може да е задължение, то трябва да е право на избор. А и така потребителите ще бъдат наградени с поредния имуществен данък.

Усещане за déjà vu

Темата, която периодично се повдига в публичното пространство, доби актуалност отново след земетресението от 22 май и последвалите вторични трусове. Макар и да не доведоха до съществени разрушения, трусовете все причиниха материални щети, чийто пълен размер все още се уточнява. Пред "Дарик" Лиляна Павлова съобщи, че дотук в регионалното министерство са постъпили искания за финансиране за възстановяването на щетите от 43 обществени сгради на територията на община Перник и 13 сгради в община Радомир.

"Всички тези 43 плюс 13 сгради са застраховани, но нямат клауза срещу земетресение, което е парадоксално", заяви Лиляна Павлова.

На практика, това отразява общата за пазара тенденция при застраховките на имущество в покритието да не се включва по подразбиране и рискът от земетресение. Представители на сектора посочват, че в по-голямата си част сключваните в България полици са срещу наводнение, пожар и кражба на имущество. Възможността за включването и на риска земетресение обикновено се предлага допълнително от застрахователите, като съответно се начислява и по-висока застрахователна премия, която варира в зависимост от данните за сеизмичната активност в конкретния регион на страната, в която се намира даденият имот.

Реално погледнато, самите разпоредби на законите за държавната и общинската собственост, както и на правилниците за прилагането им също не посочват изрично какви рискове трябва да бъдат покрити при застраховането на обществени сгради. Тази липса на конкретизиране обаче не е лишена от известна логика, доколкото за отделните части на страната са приложими различни рискове.

Против логиката на пазара

Всъщност това се отнася с пълна сила и за частната собственост, която по думите на министър Павлова в България е "почти 98%". В този смисъл не би следвало държавата централизирано да налага на собствениците на имоти да ги застраховат срещу земетресения. Това обаче не е единственият аспект, в който въвеждането на задължителни застраховки за имущество противоречи на пазарната логика.

Действително, както посочва министърът, законът предвижда задължително застраховане на автомобили. То обаче има съвсем друга обосновка – става въпрос за покриването на риска от това да се причинят щети на трети лица. Подобна е и мотивацията за наличието на задължително застраховане на професионална отговорност например на лекари, архитекти, адвокати и т.н. Застраховането на самите автомобили по полицата "Автокаско" обаче е с доброволен характер, тъй като е въпрос на решение на собственика дали и в каква степен желае да защити имуществото си. По същата логика собствениците на имоти трябва да имат правото на избор дали да ги застраховат и срещу какво.

При положение че според националната статистика в страната има над 3.8 милиона жилища, а застраховани са едва 8-10%, явно има потенциал за по-широкото въвеждане на такъв продукт. От тази гледна точка идеята се харесва на повечето компании и може да окаже известен положителен ефект за съживяването на сектора, който беше засегнат сериозно от кризата. Според данните на Комисията за финансов надзор свиването на пазара продължава и през 2011 г., като премийните приходи на компаниите от сектора на общото застраховане са намалели с 1% спрямо 2010 г., като все по-голяма част от тях идват от задължителната автомобилна "Гражданска отговорност". Активизирането на имущественото застраховане, което преди кризата всъщност растеше главно покрай процъфтяващото банково кредитиране, би могло да помогне за намаляването на тази зависимост от автомобилните полици.

Опитите за съживяване с принудителни мерки обаче по-скоро биха имали обратен резултат, и то ако изобщо бъде намерен ефективен механизъм за гарантирането на събираемостта (трайно ниският обхват на "Гражданска отговорност" е показателен пример в това отношение). Така че, вместо да върви в посока въвеждане на още една задължителна застраховка (която потребителите с основание определят като поредния данък), държавата би следвало да работи за повишаване на информираността за възможностите и ползите от застраховането, като остави собствениците на имоти сами да направят своя избор.