Паметниците на мимолетния строителен бум
Всеки лесно може да разбере, че се намира някъде в района на България, Македония или Косово: неизмазани къщи, стърчащи железа - незавършеното строителство е синдром на типичното балканско "изхвърляне", но и на липсата на регламент какво ще се случи, ако инициативата се провали или кризата почука на вратата.
Първата радикална идея за справяне с "вечните" строежи дойде преди около година от страна на администрацията - ставаше дума за автоматично обявяване на незавършените в определен срок сгради за незаконни. Идеята отшумя. Междувременно съдилищата продължават да са задръстени от дела, рожби на строителния крах, а "вампирясали" строежи дебнат в големите градове.
В тълкувателно решение от 4 май Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) дава отговор на редица важни въпроси за незавършеното строителство, като предлага и конкретни решения за излизане от създалата се ситуация. Категорично се утвърждава 5-годишен срок за завършване на сградата в груб строеж, включително и изграждане на покрив.
В противен случай евентуалното право на строеж се погасява и собствениците на терена стават собственици на построеното; нищо, че то може да е прехвърлено "на зелено" на трети лица. Ако желаят да влязат във владение на незавършения строеж, собствениците на терена трябва да платят на строителя или на неговите клиенти вече изграденото.
ВКС предлага на собствениците и друг вариант - да търсят нов строителен предприемач за имота, като той извърши обезщетяването. В случаите на застрояване на сграда "по етажи" от отделни лица ВКС приема, че 5-годишният срок на строителя на втория и на следващите етажи започва да тече едва след като той има възможност да започне да строи, т.е. след като е построен долният етаж.
Тълкуването на ВКС следва принципи, датиращи от римското право. За съжаление обаче няма законодателни и административни гаранции, че предложеният механизъм за приключване на незавършеното строителство ще се приложи. Възможно е и собственици, и предприемачи да се дезинтересират от завършване на определен обект, както и да липсва достатъчен интерес от страна на трети лица.
Многобройни са случаите на вече достигнали груб строеж сгради, при което инвеститори и строители са оплетени в сложни съдебни спорове, а обектът бива изоставен на произвола на съдбата и се превръща в заплаха за здравето и живота на живеещите в съседство.
Затова трябва да се въведат стимули за ликвидиране на "вечното" строителство – било чрез налагане на имуществени санкции, било чрез премахване или чрез изкупуване на части от тях. В противен случай градският пейзаж ще продължи да ни стряска с паметниците на мимолетния строителен бум.
